Връзки към старите страници на ККЕ
Относно истинските причини за развоя на събитията в БившатаЮгославска Република Македония (БЮРМ) и на Балканския Полуостров
Статия на др. Георгиос Маринос, член на Политбюро на ЦК на КПГ, публикувана във вестник РИЗОСПАСТИС, ежедневен орган на ЦК на Партията, на дата 3 и 4 февруари 2018 г. (издание за събота и неделя).
Политиката на гръцкото правителство относно проблема свързани с Бившата Югославска Република Македония (БЮРМ) и заблуждаващата му настойчивоста да концетрира върху името на съседната ни страна, имат голямо сходство с политиката на съответните правителствата на „Нова Демокрация“ и ПАСОК от 1992 г. и насам. Политика, която размътва водите, за да прикрие по този начин ключовите фактори в развоя на събитията на Балканите.
През годините, отхода на събитията, беше доказана опасната роля на империалистическите интервенции и национализма, виновноста на буржоазията и на нейните политически представители.Проблемите предизвикани от политиката на ръководството на единна Югославия, след разрива в отношенията на Тито със Съветския Съюз и налагането на идеята за отделна македонска националност, за езика, за произхода и историята, не бяха отговорениот гръцките буржоазни правителства през всички тези десетилетия, тъй като те се стремяха да присъединят Тито към Запада, в насока срещу Съветския съюз.
Тези и други исторически фактори е нужно и полезно да станат предмет на проучване и размисъл, вземайки винаги в предвид, че „македонският“ въпрос излезе отново на яве в новата ситуация, след поразителните събития на контрареволюционните преврати и обрата на социализма, но и след разпада на единна Югославия. Тези събития са стбилна основа за същественни изводи, които могат да осветят случващото се в региона и да спомогнат за организирането и засилването на борбата срещу империалистическите центрове, срещу капитала и неговата власт.
Последствията от контрареволюционните промени и разпада на единна Югославия
Контрареволюцията и обратът на социализма в Съветския Съюз и в другите социалистически страни предизвикаха болезнени промени, в ущърб на народите. Тези политически сили обаче, които тогава празнуваха и се радваха – всякакъв вид апологети на капитализма, между тях и опуртюнистите които от самото началона контрареволюционните променинаправиха компромис с „новия световен ред“–много бързо бяха опровергани и компрометирани.
„Вятърните мехове на Еол“ бяха отворени и на Балканитесе приложи един престъпен план за разцепването на единна Югославия иза промяна на границите. Чрез систематични интервенции и политически машинации на САЩ и ЕС, със специална мисия и намеса от стрна на Германия, Югославия беше разпокъсана и разпръстната на съставните си части през март 1991г. Словения, Хърватия и„Република Македония“ обявиха своята независимост и така бяхапредизвикани 10-дневната война между Сърбия и Словения и войната между Сърбия и Хърватия от 1991 до 1995г.
През месец декември 1991 г., по инициатива на Германия, Съветът на външните министри на ЕСратифицира разпада на единна Югославия – с участието и съгласието и на гръцкото правителство – и така се стигна до признаването на новосъздадените държави Словения, Хърватия и „Република Македония“, изисквайки от Скопие да даде гаранции на своите съседи, че:
а) нямя да повдигнат териториални изисквания,
б) нямя да имат враждебна към съседните страни пропаганда,
в) няма да употребят име, което да предразполага към териториални изисквания.
През януари 1992 г. от Скопие беше поддата молба за включванев ООН под името „Република Македония“ и през април 1993 г., по силата на Резолюция 817 на Съвета за Сигурност, беше включена в състава на международната организация под името „Бивша Югославска Република Македония“ (БЮРМ, FYROM).
През 1992 своята независимост обявявиБосна и Херцеговина и така избухва войната със Сърбия, която продължава до 1995г. В същия период, от 1992 до 1994, се води война и между хърватци и мусюлмани. В края на 1995г. бе подписан договорът за мир в Дейтън, който предвиждаше отцепването на Босна и Херцеговина, с характер на държава-протекторат, със силен чужд политически и военен надзор, на хърватско-мусюлмански сектор (51%) и съответен сръбски сектор (49%).
От февруари 1998 до юни 1999 следва военният конфликт в Косово между „Сърбия и Черна Гора“ и организацията UСК –„Освободителната армия на Косово“, която има пълната подкрепа на НАТО и на албанската армия. На 24 март 1999 г. започнаха престъпните и унищожителни бомбардировкина НАТО и империалистическата война срещу Югославия, която продължи за 78 дни, до юни 1999 г. В хода на тази война, коятобе предизвикана и проведена от страните на НАТО и ЕС, се отличиха особенноредица либерални и социалдемократическиправителства в Европа, в някои от които участваха и тъй наречените нео-леви сили (Италия, Франция),.
За едно цяло десетилетие на територията на бивша Югославия вилняха империалистически войни, интервенции и националистически конфликти, причинени от намесата на САЩ, на НАТО и на ЕС. За да наложат своя контрол върху региона и върху неговите богатства, за да изградят своята военна инфраструктура на Балканите и за да „подрежат краката“ и стремежите на капиталистическа Русия, в първите и стъпки, след контрареволюционния обрат на социализма в Съветския съюз. Тези събития поставиха своя отпечатък върху целия полуостров, и до ден днешен имат определящо влияние върху продължаването и задълбочаването на проблемите, свързани с БЮРМ.
Основни страниотразвоя на събитията на Балканите
Балканите, като кръстопът между три континента (Европа, Азия, Африка), имат геостратегическа позиция с голяма важност. Регионът разполага със собствени енергийни източници ибогати природни ресурси. Играе важна роля в транспортиранетона търговските товари и на енергийните тръбопроводи. Има извънредно стратегическо значение за разполагането на военни бази, заради възможността да контролира един много голям и много важен регион разполагащ сеотКавказ, от Черно и Каспийско моредо Средния изток и Северна Африка.
Поради тези причини, контролът на региона представлява приоритет за САЩ, ЕС и НАТО, за сметка на интересите на техните силни монополни групи изаосигуряването на политическите и военните им стремежи. От години вече,постепенно България, Румъния, Хърватия, Албания и Черна гора влязохав състава на НАТО,заедно с по-старите страни членки Гърция и Турция. Македония и Босна и Херцеговина участват в тъй наречената НАТОвска организация „Партньорство за мир“. Тяхната интеграция в НАТОвския вълчи съюзе вече започнала, както и на Сърбия,която също е член на„Партньорството за мир“.
От края на 90-те години се разположени военни евроатлантически сили в протектората на Косово и в Босна и Херцеговина. В Косово бе изградена голямата американска база „Camp Bondsteel“, с модерни съоръжения и с над 10.000 войници, но и по-малката база„CampMonteith“. В системата на НАТОвсите базисвоя роля имат и съответните бази „CampEagle“ в Босна и Херцеговина, но и в Албания (в Тирана, във Вльора и в Дурас), както и тези в България и Румъния.
В Европейския Съюз са включени Гърция, България, Румъния и Хърватия, а са в процес на присъединение – в по-напреднала или в по-малко напредналафаза – БЮРМи останалите държави от Западните Балкани. Целта е това да приключи до 2025 г.
Гърция третира Балканите включително и БЮРМ като стратегически район за развитие на интересите на гръцката буржоазия, в рамките на възможностите, които и дава нейната междинна позиция в империалистическата пирамида. Инвестициите на гръцки фирми възлизат на около 1 милиарддолара, там развиват дейност десетки компании и Гърция е третият по величина търговски партньор в БЮРМ, след Германия и Великобритания.
В същата насока обаче се движи и Турция, която използва религиозния афинитет, турските и мюсюлмански малцинства. През последните години в центъра на вниманието на турската държава се намират политико-военните споразумения и енергийните проекти, като например газопроводът„Turkish Stream“ в сътрудничество с Русия, но и газопроводът „TANAP“, който се строи с евроатлантическа подкрепа, започва от Азербайджан ичрез територията на Турцияминава в Гърция и Албания като „TAP“ и чрез Адриатическо море стига до Италия. От него се предвижда да се разклонят и някои по-малки газопроводи.
Ходовете на САЩ, НАТО и ЕС на Балканите отнемат почва от стремежите на Русия, която от своя страна също се опитва да се намеси в региона, като напримерсе опита да предотврати присъединяването на Черна гора към НАТО, инкорпорирането наКосово към Албания, да възпре Сърбия от евроатлантическата интеграция и т.н. Русия поддържа добри отношения със Сърбия и има намеса в сръбския сектор на Босна и Херцеговина, в така наречената „Република Сръбска“, опитвайки се по принцип да повлияе на политическата сцена, за да създаде пречки в отношенията на държавите от Западните Балкани предимно с НАТО.
В условията на засилване на дейността на големите евроатлантически интереси за тъй наречената енергийна независимост от Русия на ЕС и на Балканските държави, на които той упражнява влияние,Руската буржоазия настоява за изграждането на газопровод– освен големия газопровод „Turkish Stream“ – който да преминава през бившите Югославски републики, и през БЮРМ включително, до „Република Сръбска“ и Хърватския район на Славония.
Китай също има за стратегическа цел разширяване на интересите и на присъствието си на Балканите. За тази целизползвадейноста на монопола на „Cosco“, койтоконтролира пристанището на Пирея и една голяма част от инфраструктуратакоято осигурява транспорта на стоките в региона в рамките на тъй наречения „Нов копринен път“. Съчетава бизнес дейности и контрол на съоръжения, за експанзия на китайските монополи, включително ина железопътната линия Белград-Будапеща.
Антагонизмите на Балканите са свързани с конкуренцията и протичащитепроцесив Източна и Централна Европа, във вишеградските страни (Полша, Унгария, Чехия, Словакия), съседни на Русия, и имат свой собствен принос за интензификацията на вътрешно-империалистическите противоречия.
В рамките на тази експлозивна ситуация, където се сблъскват големи икономически и политически интереси, в съседство с Близкия Изток, Северна Африка, Източното Средиземноморие и Егейско море, един обширен регионкъдето също се намират в развитие експлозивни процеси, се намира въпросът с БЮРМ, отношенията и с Гърция, както и гръцко-албанските отношения. Тозиуспореден процес има своята значимост, тъй като в правителство на БЮРМ, освен Социалдемократическата партия на Заев (СДСМ), участват и две албански партии, ДСИ и "Алианс за албанците." От общо 25-те правителствени министри 8-те са албанци, както и председателят на Парламента.
Истинските цели на правителството на СИРИЗА - АНЕЛ
Твърдението, че гръцкото правителството е един „невинен гълъб“ и че е повдигнало в този момент въпроса за името на БЮРМ, тъй като действително е констатирало, че са сесъздали възможностиза решението му, поради искането на съседната страна да се присъедини към НАТО и ЕС, не отговаря на реалността.
Гръцката буржоазна класа и нейните политически представители се трудят методично през последните години, за да подготвят пътя за включването на страните от Западните Балкани в империалистическите съюзи, започвайки например от Гръцкото председателство на ЕС и Срещата на върха в Солун през 2003 г., която се проведе с основна тема „Бъдещето на Западните Балкани се намира в ЕС“. Всички Гръцки правителства –и на ПАСОК, и на Нова Демокрация, и на СИРИЗА-АНЕЛ – подновяват тези свои обвързаности на всяка Среща на върха и на заседанията на останалите органи на НАТО и на ЕС.
Намеренията на правителството на СИРИЗА-АНЕЛ са част от един голям проект, който, имайки като цел тъй нареченото покачване на геостратигическата роля на страната, свързва стремежите на гръцките монополи и изгодите им от превръщането на Гърция в енергиен и транспортен възел, с „евроатлантическа интеграция“ на Балканите.
Става дума за „скачени съдове“.Това подвърждаваи американският посланик в Гърция Джефри Пайят, който в скорошно интервю, казва, че „американските компании трябва да предложат на Гърция своите значителен експертни знания и опитотносно станциите за втечнен природен газ (LNG). Това е ролята на Солун,относноенергийното и измерение, като исторически портал към Балканите, помагайки същевременно да се насочат страните от Западните Балкани към европейските и евроатлантическите институции“.
Въпреки правителственната пропагандаи стремежа да се самопредстави като един „миротворен и стабилизиращ“ фактор,събитията опровергават и разобличават ежедневно гръцкото правителство.Доказват, че външната политикасе базира на същата класова основа, а именно на интересите на капиталистите и е продължение на същата антинародна политика, която удря работническите и народни права.Това всъщност важи за всички буржоазни политически сили.
Правителствената политика действа като инструмент за налагането на решенията на НАТО и на много опасното споразумение между Ципрас и Трамп от посещението на гръцкия премиер в САЩ през октомври 2017 г. Предвиждамодернизацията на американската военна база в Суда (на остров Крит) и на другите военни бази на гръцка територия. Предвижда също участието на гръцки военн части и жива сила във мисии в чужбина, поддръжката и продължението на НАТОвското присъствие в Егейско море, специалната роля за задълбочаването на стратегическото партньорство между НАТО и ЕС.
Можем да кажем без страх, че най-голямата вреда, която СИРИЗА причинява следвайки добре познатия път на социалдемокрацията,е че използва псевдо-леви лозунги, за да се измами по-лесно и да се манипулира по-ефективно народа. Стига до грубо и предумишлено изопачаване на действителността, представяйки НАТО и ЕС като гаранти на мира, на сигурноста и на благоденствието на народите в региона. Въпреки, че на практика е доказно десетки пъти, по най-трагическия начин, че те са сили на войната, на интервенциите и на нападенията против народите.
Несъмнено „съвместното съществуване“ на Гърция и Турция в НАТО, а на последък „съвместното съществуване“ и с Албания потвърждава безусловно по-горното ни заключение. Създават сеголеми проблеми по ключови въпроси свързани с държавния суверенитет, териториални и гранични оспорвания и военни заплахи.
През последните дни различни сили в страната се опитват да представят в положителен аспект НАТОвската Среща на върха в Букурещ през 2008 г. Пропагандират, че на тази Среща е било предотвратено – поне и временно – включването на БЮРМ в НАТО, за да и се приложи натиск и да приеме промяната на името си. По този въпров обаче се крие истината. Да си припомним, че в Букурещ се взе решение за изпращането на нов военен контингент в Афганистан, ускори се изграждането на тъй наречения „противоракетен щит“, който на практика е другата страна на „първия ядрен удар“. Беше решено още включването в НАТО на Албания и на Хърватия, и разбира се се поставиха основите за бъдещото включване в алианса и на БЮРМ.
Какво представлява НАТО за Гърция, за БЮРМ и за останалите страни?
За всяка една страначленството в НАТО означава участие в много опасни империалистически планове и мисии по целия свят с цел нови империалистически войни и интервенции. Означава нови военни бази на Балканите, военни сили и бази в БЮРМ, нови военни инфрастуктури, като голямата база „Bondsteel“ в Косово, нови бази в Албания и в целия регион. Означава концентрация нанови сили на границата с Русия, означава заплахаза военни действия в сътрудничествомежду НАТО и ЕС. ЕСот своя страна също подсилва милитаризирането си и агресивните си планове, чрез изграждането на Общата Политика за Сигурност и Отбрана (ОПСО).
Всяка една от буржоазните партии играе своята роля. Нова Демокрация винаги е изразявала и изразява интересите на монополите и поддържа плановете на НАТО и на ЕС. Намират се в същото стратегическо направление с правителцтвото на СИРИЗА-АНЕЛ. ПАСОК и други по-малки партии търсят някои второстепенни причини за противопоставяне, исползват опортюнистични манипулации и предизборни трикове.
Основен въпрос е борбата против иредентизма и империалистическите интервенции
Политиката която фокусира върху името на съседната ни страна е един „стар грях“, който тръгва от 1992 г., от тогавашното правителство на Нова Демокрация, под ръководството на Константинос Мицотакис. През всичките тези години името на БЮРМ беше една от основните причини на вътрешно-буржуазните противоречия и конфликти в Гърция, с въздействие върху оформянето на политическата система. Днескавиждаме един нов епизодот същата история.
Това не се случва обачесамо в Гърция. Намесата на САЩ и ЕС, личните предпочитания на части и групи от местните буржоазни класи са фактори за промяна на политическата сцена в БЮРМ и адаптирането й към нуждите на евроатлантическите амбиции. Правителството на Заевспечели предсрочните избори през декември 2016 г. в една доста напрегната политическа ситуация,в интензивна конфронтация с дясната партияВМРО на Груевски, от която бе избран президентът Иванов. Тази партия поддържа (все още) добри отношения с Русия.
Инициативите на М. Нимиц официално са свързани с името на БЮРМ, но куфарите напосредника на ООН не съдържат само предложенията за името.Пълни са с империалистическите планове за региона. Неговите действия и инициативи са паралелни сходове на представителите на НАТО. Само преди няколко дни се намерив Скопие Ген. Секретар на НАТО Столтенберг, с главната цел провеждането на разговори за интеграцията на БЮРМ в евроатлантическите структури.
Комунистическата Партия на Гърция (КПГ) от 1992 г. поддържа стабилна и принципна позиция по въпроса.От тогава още когато на световно ниво доминираха антиреволюционните промени в Съветския Съюз и социалистическите страни от Източна Европа. КПГ се бори и стои непреклонно срещу интересите на монополите и империалистическите съюзи. Намира се в постоянен сблъсък с националистическите крясъци, но и с космополитизма на капитала, които подчинява всичко на свободното движение на капиталите. Обща грижа обаче, и за националисти и за космополитите, е да дадат по най-добрия начин тласък за плановете САЩ, NATO и ЕС.
Силата на КΠΓ произтича от нейната вяра в правото и делото на работническата класа, в правото на нашия народ, от вярата му в пролетарския интернационализъм и уважението на всички другите народи. Тези принципни позиции се подхранват от стратегията на комунистическата ни идеология, за срутването на капиталистическато варварство и победата на социализма, за премахването на експлоатацията на човек от човека и премахването на причините, които пораждат империалистическите войни, национализма и фашизма.
В онези смутни години, в началото на последното десетилетие на 20-и век, КПГ разобличаваше опасната роля на националистически митинги. Партията вдигна своя глас за защитата на границите и за умиротворяването на Балканите, които се бяха запалили от пламъците на войната, за междудържавното сътрудничество въз основа на взаимните интереси и общата борба на народите. КПГ отхвърли идеите които фокусираха върху името на съседната ни страна, постави на преден план борбата срещу иредентизма и направи предложение за съставно наименование.
Националистиески сили се опитват да патронират и да манипулират народа, злоупотребявайки със загриженоста и тревогите на обикновенните хора, декларират по всякакъв начин лозунга „Македония е Гръцка“. Конкретният лозунг по никакъв начин не е израз на загриженоста за заплахи срещу гръцките територии на Макединия. Във своята същност този лозунг обективно изразява иредентизъм и много опасни позиции, които се отнасят до промяна на границите като например тези с БЮРМ, спомагайки по този начин за подема на национализма на Балканите, причинявайки вреда и на нашия народ, и на другитесъседни народи.
Нашата партия, основавайки се на опита си о тези години, продължава стабилно да се бори против империалистическите съюзи. Затова е и против стъпването на БЮРМ, какато и на всяка друга страна, в НАТО и ЕС. В отношенията на Гърция със съседната БЮРМ, поставяме на преден план премахването на иредентизма и това според нас е свързано с нужни промени в Конституцията на БЮРМ. На тази основа предлагаме съставно име, което ако съдържа термина „Македония“ или негово производно, следва той да бъде изрично определен само като географско наименование, а името трябва да бъде едно и за всички употреби.
Конституцията на БЮРМ е основа за подклаждането на иредентизма
КПГ от доста години отбелязва, че буржоазната Конституцията на БЮРМ съдържа позиции, които не са в съответствие с реалноста на Балканите. По този начин стават основа за подклаждането на иредентични претенции, които вредят на отношенията мвжду народите в региона.
Конституцията на БЮРМ, както в уводната си част, така и в съответните членове, включва името „Република Македония“, говори за „македонски народ“, „македонска национална принадлежност“, „македонски език“, възпроизвежда „македонската нация“исъответнитеи малцинства в съседните страни. В Конституцията няма изричен ангажимент че границите са неприкисновенни и че не трябва да се променят, което е основен въпрос. По този начинсъздава условия за промяна на границите „в съответствие с Конституцията и принципа на свободната воля“.
Как стоят обаче нещата?
В условията на упадък на Османската империя, когато трябваше да се разруши феодалната основа на обществото, освободителните борби на народите и балканските войни изиграха важна роля при оформянето на новата балканската карта. В Първата балканска война съюзът между Гърция, Сърбия, България и Черна гора доведе до победа над Османската империя, и по този начин беше експулсиран от балканския регион. Македония е една голяма географска област и след края на Втората балканска война и подписването на Букурещкия Договор през 1913 г. тя бе поделена по следния начин: Гърция е 51,57%, Сърбия 38,32% и България 10,11%.
В този географски регион на Македония са се говорили доста езици - гръцки, албански, славянски диалект, еврейски, арменски, турски и т.н. Нямя доказателствакоито да подкрепят тезата, че в тази пъстра мозайка е имало или има и сега отделен „македонски език“. Същото важи и относно тезата за„македонска нация“. Тази позиция няма реална основа, защото не отговаря цялостно на критериите, които определят,че нацията като исторически формирана, стабилна общност от хора, се появява на базата на общноста наезика, на общноста на територия и на икономическия живот,на общността на психосинтезатана хората („националния характер“)и също че се проявява и в общността на културата.Доминиращата нация, която съществува в БЮРМ е създадена след Втората световна война, въз основа на тези условия, в автономнатадържавна структура, създадена като част от единна Югославия, и съществуват доста доказателства, че за един период от време като определение се е използвал славянският произход (Славомакедонци).
Министърът на външните работи Н. Котзияс на пресконференцията в държавния канал ERT1 (на 29 януари), за подготовка на „Договор“ между двете страни, не постави като условие промяната на Конституцията на БЮРМ, по тези точки, които пораждат иредентизъм. Още повече, че не изясни въпросите относномоментакогато трябва да стане тази промяна.Искаме да отбележим, че след като сме съгласни, че Конституцията на БЮРМ съдържа разпоредби, които пораждат ирдентизъм, не може да бъде оправдано те да не се променятпозовавйки се на трудностите в съотношението на силите в политическия живот на съседната страна.
Твърдението, че въпросът относно иредентизма може да бъде разрешен чрез писмени или устни „ангажименти“ за уважение на границите и в същия момент Конституцията да си остава непроменена или пък промяната да бъде предвидена за едно неопределено бъдеще, не може да бъде приемливо. Тази методология беше изпитана вече чрез „Временното споразумение“, прието от двете страни през 1995 г. Това „Споразумение“ спомогна само в облекчаването на последствията от кризата през 1993-1994 г., предизвикала закриването на Генералното консулство на Гърция в Скопие, спирането на транспорта на стоки и т.н. Нямахме обаче решение на проблема.
Следователно, усилията да бъде възкресено временното споразумение или пък някое друго подобно, с покритието например на ООН, може да се каже, че не са откровенни и крият хитрост и опасности. На практика тези усилия благоприятстват една евентуална промяна на името, за да включи БЮРМ в НАТО през юли 2018 г. или възможно най-скоро според евроатлантическите планове, а въпросът с преодоляването на иредентизма да остане само на хартия.
В тази ситуация придобиват решаваща роля съвместните борби на народите
Някой може да каже, че не би трябвало да се страхуваме от буржоазната класа на БЮРМ, защото това е една малка страна с ограничена военна и икономическа мощ. Това може да изглежда логично, но тази оценка подценява някои важни фактори, като например функциите които БЮРМ ще придобие в рамките на империалистическите съюзи, изострените изобщо събития в региона, един съюз с Турция, която е особено агресивна, както се вижда от нападенията срещу Сирия, оспорването и нарушенията на границите с Гърция, продължаващата окупация на територии в Кипър. Същото важи и за съюза с Албания, където растат националистическите „велики идеи“ за „Велика Албания“, и т.н., или дори авантюристки планове за разпадането на държави и анексирането на територии.
Разбира се, имат голямо значение усилията за отслабване на иредентизма на БЮРМ, който евзаимно захранващ се с националистически настроения и позиции в Гърция и в други съседни страни. Сложността на тези проблеми не позволява самодоволство. Капитализмът подхранва малцинствени – реалниили нереални – проблеми, националистическите конфликти, поражда империалистически войни.
Придобива голямо значение осъзнаването на необходимостта от непрекъсната народна борба срещу империалистическите планове, намесата и интервенциите, разбирайки добре, че империалистическите центрове и организации не могат да бъдат гаранти на стабилноста в региона. Ходове и действия, които стават за задоволяването на интересите на монополите – подегидата на САЩ, НАТО и ЕС, включени в конфронтацията между големите и по-малките сили в империалистическата система – немогат да предоставят решения в полза на народите, както се доказва ежедневно на практика.
Ето защо развоят на събитията е пред нас и приносът на комунистите, на комунистическото движение в региона е от решаващо значение. Това налага да се засилят съвместнитени действия, да се преборим с трудностите, да стане съвсем яснокаква трябва да е ориентация ни, да е в разрез с национализма, да може да преодолява капаните на буржоазията във всяка една страна, да има ориентиентация базирана на принципа„Пролетарии от всички страни се обединявайте се“ и единноста в борбата за социализъм, за отстраняване на причините, които пораждат войните и национализма, за осигуряване на благоденствието и на мирното съвместно съществуване на народите.
На Георгиос Маринос
Член на Политбюро на ЦК на КПГ