24 Юни 2016г.

Резултатът от британския референдум е доказателство за силно нарастващо недоволство на трудещите се и на народните слоеве във Великобритания спрямо Европейския Съюз и неговата антинародна политика. Това недоволство обаче трябва да отхвърли влиянието на една част от британския капитал и да прерасне в антикапиталистическо, радикално движение. Резултатите показват ясно разочарованието от очакванията, които за много години бяха култивирани от всички буржоазни партии – и в Европа, но и в Гърция – чеевропейските народи биха могли да благоденствуват в рамките на Европейския Съюз.

Фактът, че толкова остробеше поставен въпросът за оттеглянето на една страната от ЕС– и при това толкова голяма, както е Великобретания – се дължи от една страна на вътрешните противоречия в ЕС и икономическаτа асиметрия между отделните страни и от друга страна на борбата между империалистическите центрове, която се изостри в условията на икономическа криза. Тези фактори повишават тъй наречения евроскептицизъм, сепаратизма и тенденции, които се стремят да променят управлението и правилата в ЕС и в Еврозоната.

Носители на реакционния„евроскептицизъм“са партии с националистическа, расистка и фашисткаидеология, както са„Партията на Независимостта на Великобритания“ (UKIP) начело сFaradje, „Националния Фронт“ на Льо Пен във Франция, „Алтернативата за Германия“ и подобни формации в Австрия, Унгария и Гърция, както например е фашистка „Златна Зора“ и партията „Националното Единство“ на Гйоргос Карадзаферис и други. Тенденцията на „евроскептицизма“се исразява и от партии, които се прикриват зад леви етикети, критикуват или отхвърлят ЕС и евро-валутата, подкрепятвръщането към националните валути и търсят други империалистически обединения и междудържавни съюзи, но в никакъв случай не излисат извънрамките на капитализма.

Подобни противоречия и антагонизми са характерни и за буржоазните класив всяка една от страните –членки на ЕС. Икономическите и политически процеси, които се развиват както във Великобритания така и в ЕС, пазарлъците които ще последват утре за позицията на британскатабуржоазна класа, могат да доведат до нови временни споразумения на ЕС с Великобритания. Сигурно е обаче, че във всеки случай, докато са налице капиталистическа частна собственост върху средствата за производство и буржоазната власт, всяка промяна ще бъде придружена от нови тежки жертви за работническата класа и народните слоеве.

Резултатът от британския референдум компрометираоще повече останалите политически сили в Гърция, освен Комунистическата Партия на Гъция,защото в предишните години безуморно изтъквахапреимуществата от участието на Гърция в ЕС и го представяха  като необратим процес. Сееха илюзии за необходимостта от „повече Европа на демокрацията и на справедливостта“. Резултатите са звучен шамар и за тези политически сили, които смятат, че националната валута е панацея, единственният лек за осигуряване на благосъстоянието на народа. Великобритания с паунда приемаше същите антиработнически и антинародни мерки, като и другите страни от Еврозоната. Същите мерки ще продължат да бъдат приемани от правителството и извън ЕС, тъй като това изисква необходимостта за осигуряване на конкурентоспособността и рентабилността на великобританските монополи.

В следващите дни ще се сгъстят гласовете и „сълзите“, както от страна на правителството на СИРИЗА-АНЕЛ, както и от страна на другите буржоазни партии, за „необходимостта от възстановяването на основите на ЕС“, за това „че ЕС е изгубил своята насока и че трябва да се върне към корените си“ и други такива. Но ЕС от момента на създаването си е съюз на капиталистическите реакционни режими от Европа, които имат за цел единствено да грабят труда на наемните работници и на народите. Целта му е да осигури безкрайната експлоатация на трудещите се в страните – членки на Съюза и ограбването на други народи в рамките на конкуренцията с други империалистически центрове и съюзи. Той не може и няма да бъде вечен, като не бяха вечни други подобни съюзи в близкото или по-далечното минало. Капиталистическата, икономическа асиметрия и антагонизмът, промяната на съотношението на силите, рано или късно изкарват на повърхността противорчия, които не е възможно да се преодолеят с временни и крехки компромиси. В същото време, на почвата на капиталистическата система се пораждат нови процеси и нови реакционни съюзи.

Интересите на гръцкия и на британския народ, на всички народи в Европа не трябва да бъдат пъхнати „под чужд флаг“.Народите не трябва да влизат под знаменатаи да се подравняват с интересите на буржоазията и на нейните различни отряди, които определят вариантитена международните си съюзи, въз основа на интереси си, със цел най-голямата експлоатация на работниците. Необходимоста заосъждане на ЕС, на този вълчи съюз на капитал, борбата за освобождаване на всяка една страна от него, за да бъде ефективна, трябва да бъде свързана с необходимостта за сваляне на властта на капитала, за да премине тя в ръцете на работниците, на народа. Социалното обединение и съюзът между работническата класа и останалите народни слоеве, укрепването и реорганизацията на международното комунистическо движение, е нужното условие за да се отвори пътят към надеждата.